на Й.
По костите на дните стъпвах плахо.
Проскърца силует на тишина.
И облак дебнещ под небесна стряха
пропусна тънко снопче светлина.
Пристанах му и то ме вдигна мигом
към седмото - последното небе.
Вулканът на мечтите бе изригнал,
рисувайки те с малко късче лед.
Тъй свята и болезнено красива,
навярно ангел или божество.
Антипоследица на всичко сиво, ...