Лорелай
на Й.
По костите на дните стъпвах плахо.
Проскърца силует на тишина.
И облак дебнещ под небесна стряха
пропусна тънко снопче светлина.
Пристанах му и то ме вдигна мигом
към седмото - последното небе.
Вулканът на мечтите бе изригнал,
рисувайки те с малко късче лед.
Тъй свята и болезнено красива,
навярно ангел или божество.
Антипоследица на всичко сиво,
видение в космическото зарево...
и шифърът заключеник в сърцето,
замръкнало в най-сляпата си нощ.
Телепатично шепнещо с душата клетва,
че твоята любов
е вечният разкош.
https://www.youtube.com/watch?v=DkLMgfbMIX8
https://www.youtube.com/watch?v=9UrQ8u60-OA
https://www.youtube.com/watch?v=_ImM_L5uPow
© Младен Мисана All rights reserved.
