May 19, 2021, 9:37 PM  

Лорелай

  Poetry
1.1K 24 15

                                                 на Й.

 

По костите на дните стъпвах плахо.

Проскърца силует на тишина.

И облак дебнещ под небесна стряха

пропусна тънко снопче светлина.

 

Пристанах му и то ме вдигна мигом

към седмото - последното небе.

Вулканът на мечтите бе изригнал,

рисувайки те с малко късче лед.

 

Тъй свята и болезнено красива,

навярно ангел или божество.

Антипоследица на всичко сиво,

видение в космическото зарево...

 

и шифърът заключеник в сърцето,

замръкнало в най-сляпата си нощ.

Телепатично шепнещо с душата клетва,

че твоята любов

                            е вечният разкош.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=DkLMgfbMIX8

 

https://www.youtube.com/watch?v=9UrQ8u60-OA

 

https://www.youtube.com/watch?v=_ImM_L5uPow

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Космически стихове! Висока поезия! Богатство от образи и едно, единствено чувство,най - прекрасното - любов!
  • Винаги се спирам с интерес на твоята страничка, Младене, но любовна ти лирика е завладяваща, неземна, от една друга реалност! Бъди благословен да пишеш все така! ♡
  • "По костите на дните стъпвах плахо.

    Проскърца силует на тишина."

    Великолепие!
  • Любовта е благослов! Напълно съгласна с коментарите! Поздрави за прекрасната поезия!
  • Благодаря ви сърдечно, скъпи приятели и колеги по перо, за прекрасните и неформални коментари под този скромен стих. Благодаря ви също и за поставянето му в Любими, както и за високите оценки. Дълбоко съм трогнат!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...