Лорелай - част 1
По мотиви на ботсманския дневник на Саам Фолтирмортсон,
безизвестен северн мореплавател, открит в празна бъчвичка,
неясно как достигнала брега на Арапя през 16ти век
от нечий мой прадядо.
Беше буря.
Вред в Бристол се съмваше.
Аз лежах пак пиян упоен.
Бети Брейнлес
под мен пак похъркваше,
в сън безрадостен, скучен, студен.
Капитанът събуди ме
с шутове!
Резки ùскри във мойте ребра,
- Ставай, свиньо безбожна,
отплуваме!
Днеска с отлива нов, към дома!
Триста либри барут,
триста гларуса,
ни изпратиха с вой на вълна,
треска, битки, скорбут,
двайсет градуса,
ураган ни рева през света.
Рой от нощи и дни,
във видения.
Пълни с ром и угарки уста!
Неми нимфи,
чудовишни бдения,
пред зловещия праг на смъртта.
Подиграхме се пак -
с бог, с пиратите,
май корави излязохме? А?
Океанските,
бесни превратности,
преживяхме със песен. Съдба.
Все пиян съм.
Увиснал на мачтата,
с поглед кървав разкъсвам мъгла,
- Кептъън!
- Ка’и!
- Да ме вземат умрялите,
виждам ледната немска земя!
Ей, моряко,
щастлив мечтай виното!
Подсладено със морска вода.
Ше нощуваш нощеска
край вимето
на почтена кръчмарска жена.
Но Егир е лукав,
моят бог на моретата,
други планове имал за нас.
Вместо сочна сланина,
от на хана мазетата
ни изпрати подмолна скала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боромир Все права защищены
