Лорелай - част 1
По мотиви на ботсманския дневник на Саам Фолтирмортсон,
безизвестен северн мореплавател, открит в празна бъчвичка,
неясно как достигнала брега на Арапя през 16ти век
от нечий мой прадядо.
Беше буря.
Вред в Бристол се съмваше.
Аз лежах пак пиян упоен.
Бети Брейнлес
под мен пак похъркваше,
в сън безрадостен, скучен, студен.
Капитанът събуди ме
с шутове!
Резки ùскри във мойте ребра,
- Ставай, свиньо безбожна,
отплуваме!
Днеска с отлива нов, към дома!
Триста либри барут,
триста гларуса,
ни изпратиха с вой на вълна,
треска, битки, скорбут,
двайсет градуса,
ураган ни рева през света.
Рой от нощи и дни,
във видения.
Пълни с ром и угарки уста!
Неми нимфи,
чудовишни бдения,
пред зловещия праг на смъртта.
Подиграхме се пак -
с бог, с пиратите,
май корави излязохме? А?
Океанските,
бесни превратности,
преживяхме със песен. Съдба.
Все пиян съм.
Увиснал на мачтата,
с поглед кървав разкъсвам мъгла,
- Кептъън!
- Ка’и!
- Да ме вземат умрялите,
виждам ледната немска земя!
Ей, моряко,
щастлив мечтай виното!
Подсладено със морска вода.
Ше нощуваш нощеска
край вимето
на почтена кръчмарска жена.
Но Егир е лукав,
моят бог на моретата,
други планове имал за нас.
Вместо сочна сланина,
от на хана мазетата
ни изпрати подмолна скала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
