Лорелай - част 4
Четвърта част дойде преди трета!
Сори, колеги, сори и на теб, Фолти, прадядо!
Така ми го говорят Боговете :::)))
Бляскави ята, огряни
oт полярна светлина,
над зелените поляни,
под лазурната дъга,
горди лъскави девици,
яхнали коне с криле,
в златостенни колесници,
сред вснежени върхове,
към безбрежната Валхала,
ме понасят с викове,
песни пеят за възхвала
на герои - богове!
Фреки, Гери, Хугин, Мунин,
ме посрещат в утринта,
в облаците златни руни
лъскат в празнична мъгла.
И пред трона на баща ни,
Один, бог на мъдростта,
ме довеждат с хладни длани
и треперещи крака.
- Яж и пий, войниче, ето -
гост бъди ми в радостта,
в моя дом е тъй прието,
да се среща храбростта!
Пръстенът му Друпнир светна
на коравата ръка,
и посочи ми да седна
край богатата софра.
* * *
Хич не се замислих даже -
вечно гладният моряк,
всеки може да ви каже,
е свенлив, но не глупак!
В пиршеството, всред Валхала,
впих се като див котак,
риби и кокошка цяла,
щипки хрупкави от рак,
бира октомврийска бяла.
Хляб уханен и каймак,
грозде и къпина зряла,
вино и глигански крак,
по брадата ми се стича
медовина кат' река,
в сто наздравици и притчи
за мъжете и смъртта!
Пях и в щастие палувах,
сред красавици и смях,
смешни приказки раздувах
за дребнавости и страх!
* * *
Ала кратка бе, да знаете,
на моряка радостта,
други смятаха я - Старите,
мойта горестна съдба.
В кулинарната баталия,
сред закачки и игри,
на гърба ми болен, стария,
Локи, злият, тъй реши,
с Фолти да се пошегува
и да търси правота -
има ли за мене място
на небесната софра?
И на Один във ухото
заговори с мазен глас,
гледаше ме със насмешка,
но не чувах нищо аз,
дълго ли говори злото
на Бащата на света,
гневно пална му окото
и ми каза ей така:
- Фолти, дърти, прост моряко,
с кирна кожа по врата,
как сгрешихме, та те взехме,
сред небесните поля?
Тук се идва за геройства,
исторически дела!
В тежки битки за достойнства
взимат мъртвите чада!
Цял живот кат' полска мишка
спал си, пил си и си ял,
смел, когато вадиш пишка,
но страхлив сред бой си срал!
Марш обратно сред вълните,
да се бориш за смъртта,
на боец честит изтъкнат,
пък ще мислим след това!
Мигом всеки звук заглъхна,
даже слънцето умря,
мрак се спусна, вред помръкна
и понесе ме вълна...
В Маелстрьом, в прибоя черен,
студ и болка ме скова,
сам... единствен... ненамерен,
непоискан от смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боромир Все права защищены
) Усмихвайте се и винги бъдете бодри и борбени ::
