Плача. Реди се сълза след сълза,

убива ме малко по малко стихията на любовта.

Умира в мен мечта след мечта,

разкъсвам се между живота и смъртта.

Страшен сън, кошмар ужасен сънувах през нощта,

толкова бе ясен, че на сутринта

изтрих от лицето си една сълза.

 Разделени бяхме ние:

аз на север, ти на юг,

все тъй далеч един от друг.

За теб протягах две ръце,

молех с плачещо сърце.

Две очи, уморени вечно от тъга,

страдаше във мен една умираща душа.

Вече изтощена, без сили, толкова сама,

чувствах как умира надеждата ми

да те видя миг преди смъртта.

 Отпуснах глава, притворих очи

и мечтата ми се сбъдна -

поне за миг пред мене появи се ти.

Но беше още по-далече,

ако знаеш само колко те обичах

и как жадувах да си ти при мен, човече.

Сянката ти едва-едва следях,

но да те догоня - тъй и не успях.

Краят на кошмара беше много тежък -

аз, свита в одеялото, безпомощно лежа;

Ни помръдвам, нито дишам -

убила ме беше вече любовта!