13 окт. 2008 г., 23:40
* * *
Крещи сега душата, тръпнат ми ръцете,
не стига въздъхът, хриптят гърдите ми,
като кинжал забил се във сърцето
отмерва на живота дните ми...
Пищи в ушите ципът на багажа,
когато неохотно го събираше...
Мълчах!... И... Нищичко не казах,
а в този миг, сърцето ми умираше...
Гордост някаква - нещастна!
Пъплеше по нервния гръбнак.
Дали пък още не пораствам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация