Муза си на друг, но срещна мен!
Любовта и трима ни беляза!
Кой сега чрез обич е спасен
и кого съдбата не наказа?!
Дяволите вече не броя –
денонощно дърпат ми ушите!
Сам се мъча да им устоя,
ала в тях е хлябът за душите!
Ще отчупя залък и за мен,
но не стига залък за насита!
Тъй ще се събудя някой ден
с дяволска опашка и копита!
Другият отдавна има план –
дебне ме, в ръката стиснал пушка!
Спусъкът му вече е обран
и държи сърцето ми на мушка!
Да улучи дявол е готов:
гръмне ли ме – дявола го няма!
Ех, в сърцето нося те с любов...
ала друг ще пише нова драма!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены