22.06.2017 г., 20:29  

Лов на дяволи

1.2K 7 28

Муза си на друг, но срещна мен!

Любовта и трима ни беляза!

Кой сега чрез обич е спасен

и кого съдбата не наказа?!

 

Дяволите вече не броя –

денонощно дърпат ми ушите!

Сам се мъча да им устоя,

ала в тях е хлябът за душите! 

 

Ще отчупя залък и за мен,

но не стига залък за насита!

Тъй ще се събудя някой ден

с дяволска опашка и копита!

 

Другият отдавна има план –

дебне ме, в ръката стиснал пушка!

Спусъкът му вече е обран

и държи сърцето ми на мушка!

 

Да улучи дявол е готов:

гръмне ли ме – дявола го няма!

Ех, в сърцето нося те с любов...

ала друг ще пише нова драма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • Така е, Роби! Дяволите съществуват! А да се правим, че ги няма, означава да не бъдем реалисти! Поздрави!
  • С този, също така изпипан стих, ме подсети, че и аз имам няколко на "дяволска" тематика...Някои вече пусках, но има още...Какво да се прави - дяволите или са в нас, или около нас...Не можем да се правим че ги няма, нали?...
    Поздрави, Мариан!...
  • Благодаря, Веси! И на мен ми е много приятно! Имаме една обща страст! Поздрави!
  • По дяолите, Мариане, пак ми хареса! Бог да ми е на помощ! Започвам да се пристрастявам към стиховете ти. Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...