Същата съм. Луда-полудяла.
Годините са само някакъв си сън.
И никак даже аз не съм узряла, 
щом още си говоря със луната вън.

И щом и непокорен вятъра го яхвам, 
и с него все се рея, и летя.
Такава непокорна съм, и все намирам
причини сто, да го долюбя.

Ако със седмици съм тъжна, 
ще дойде ден един да бъда щура.
Тогава някому до болка нужна
по мене си изгубва дума, мира.

За миг, но стигам до звездите.
И ставам звездна, чиста и добра.
Когато затанцувам със посоките, 
това е моята същност на жена.

Сега е есен. С вятъра танцувам.
И роним листите от календара.
И луда-полудяла пак обичам.
И стъпките ми пеят по калдъръма.