rummis (Румяна Славкова)
113 102
29 сент. 2006 г., 19:24

Лудата 

  Поэзия
656 0 3

Тя, лудата, стои пред светофара
и цветовете му с очите си попива.
По детски плаха, дребничка и стара,
с ръкави тя очите си изтрива.

Едва ли детското чадърче ще прикрие
ресниците от бръснещите капки.
Паважът като гъба ще попие
обиди и ехидни подигравки...

А толкова е близо тротоарът -
примамливо пристанище отсреща....
Изсъска със спирачки булеварда
и втурна се неистово насреща....

Тя, Лудата, лежи пред светофара...
и цветовете му с душата си изпива...
А той художник и палитра става,
по бледото лице цветя рисува...


© Румяна Славкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може ли смъртта да бъде цвете? Сигурно...защото знам, че Лудата е била щастлива, гледайки цветовете на светофара...А и поне с усмивка се е избавила от този ужасен Свят...
  • Много е тъжно!Но ми харесва стихотворението ти!Поздравления!
  • Поздравления!
    Много ми хареса този стих!
Предложения
: ??:??