Лудата
Тя, лудата, стои пред светофара
и цветовете му с очите си попива.
По детски плаха, дребничка и стара,
с ръкави тя очите си изтрива.
Едва ли детското чадърче ще прикрие
ресниците от бръснещите капки.
Паважът като гъба ще попие
обиди и ехидни подигравки...
А толкова е близо тротоарът -
примамливо пристанище отсреща....
Изсъска със спирачки булеварда
и втурна се неистово насреща....
Тя, Лудата, лежи пред светофара...
и цветовете му с душата си изпива...
А той художник и палитра става,
по бледото лице цветя рисува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
