4 авг. 2006 г., 19:28

Луди от любов

1.4K 0 16

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Със поглед на хитруша ме поглеждаш,
в очите ти блести страстта.
Не казваш нищо, но го зная,
в сърцето ти на власт е любовта.

Със устни милвам ти гърдите
и целият потъвам в твойто тяло.
Сълзи се стичат от очите,
лицето ти щастливо засияло.

Трепериш цяла от възбуда,
сърцето ми до твоето тупти.
Твърдиш, че с мене ставаш луда,
но, да - от обич полудяваш ти.

А в нашта малка полутъмна стая,
където свойте мигове крадем.
Ще нарека аз " Къс от Рая"
и спомен мил ще е до сетния ми ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО Е ХУБАВО,НАПОМНИ МИ ЗА МОЯ КЪС ОТ РАЯ.БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОЗИ СТИХ.ПОЗДРАВ.
  • Когато се любиш(не гол секс) с човека, когото обичаш и даваш всичко от себе си, има и сълзи от щастие. Пожелавам ти да го изпиташ. С най-добри пожелания!!!
  • Само едно не разбрах, къде им е мястото на сълзите тук?
    Страстно, сладко, привлекателно Да!Хареса ми!
  • Гери, Валя и Влади, благодаря ви и на вас!!!
    Гери, няма забранена любов. Влади, мерси за комплимента, но смятам, че още има да се уча в писането. А тук в сайта добри поети и писатели има много. Важното е човек да има желание и да не се срамува да иска да се научи.
    Приятен ден на всички!!!
  • Много ми харесва как тънко и неуловимо от стиха ти струи еротизма между две същества…а такъв ненатрапчив и лек начин на писане,смея да отбележа, умеят само истински творци

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...