30 сент. 2025 г., 11:25

Лудият Поет

239 4 1

ЛУДИЯТ ПОЕТ

 

Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах. 
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях. 
Със едното Бог в мен се заглежда. Обеща ми да стигна стоте. 

 

Цял живот кукувичата прежда ми постила – за топло шалте.
Ако в нещо греша, прошка моля. Аз за грешките ваши простих.
Изиграх си най-главната роля. Бях статист във световния стих.
И мълча си – за щяло-нещяло. Или ръся ви с рими – безчет.
Чист на ум. Блага мисъл и тяло. С други думи – бях просто Поет.

 

30 септемврий 2025 г.
гр. Варна, 6, 10 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
    Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....