30 sept 2025, 11:25

Лудият Поет

  Poesía
240 4 1

ЛУДИЯТ ПОЕТ

 

Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах. 
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях. 
Със едното Бог в мен се заглежда. Обеща ми да стигна стоте. 

 

Цял живот кукувичата прежда ми постила – за топло шалте.
Ако в нещо греша, прошка моля. Аз за грешките ваши простих.
Изиграх си най-главната роля. Бях статист във световния стих.
И мълча си – за щяло-нещяло. Или ръся ви с рими – безчет.
Чист на ум. Блага мисъл и тяло. С други думи – бях просто Поет.

 

30 септемврий 2025 г.
гр. Варна, 6, 10 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
    Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...