"Лудите, лудите, те да са живи!"
Докъде я докара, Октай?
До под крушата.
Младостта ти засяда
като топка във клоните,
насинена от ритане
и от удари сгушена, ще възкръсне,
но кой ще ти спазва законите?
И кои, Боже мой, ще са тези закони?
На крадците, които изнасят държавата?
На онези, с шкембетата,
с вратовете, послушните
и с чепиците остри, по теб дето скачаха?
На онези, които
на турски те псуваха,
или тези, които на български траят си?
"Депресира Доган!" Ей това се получи!
И оставаш на топло.
Аз не искам забравата
да покрие с мъгла, а клишето "безумие"
да остави следа срамежлива
във времето.
Остани си такъв, неразумен, Октай!
Те, безумните, дърпат
след себе си племето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
