"Лудите, лудите, те да са живи!"
Докъде я докара, Октай?
До под крушата.
Младостта ти засяда
като топка във клоните,
насинена от ритане
и от удари сгушена, ще възкръсне,
но кой ще ти спазва законите?
И кои, Боже мой, ще са тези закони?
На крадците, които изнасят държавата?
На онези, с шкембетата,
с вратовете, послушните
и с чепиците остри, по теб дето скачаха?
На онези, които
на турски те псуваха,
или тези, които на български траят си?
"Депресира Доган!" Ей това се получи!
И оставаш на топло.
Аз не искам забравата
да покрие с мъгла, а клишето "безумие"
да остави следа срамежлива
във времето.
Остани си такъв, неразумен, Октай!
Те, безумните, дърпат
след себе си племето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
