Не гледай нататък! Виж оня - лудия!
Виж онова побеляло момче,
дето в очите му летят пеперуди
и в джоба на ватенката топли врабче!
Той, по рождение, със света е на "Здрасти!"
За него е всичко прекрасно наоколо.
Макар че е чужд на големите страсти,
учудено гледа луната във локвите.
За къшейче хляб не става маймуна.
На куче, бездомно, той хляба си дава.
По-щурав от лудите, по-хубав от умните,
босички стъпки след него остават...
© Красимир Дяков Все права защищены