Лудост
Лудост
В светли нощи мислите бушуват,
фантазии не дават да заспиш,
в тъмни дни омраза те погубва,
инерция натъртва, че си жив.
Уморено луташ се във крайност,
тъгата със сълзи не утешил,
не нахранил любовта си с крайщник,
бъдещето с минали, горели дни.
Осъден доживотно на безсилие
се блъскаш във бездушните стени.
Крила са счупени, боли те, писваш.
Злорадството се хили отстрани.
... и поредно, модно зрелище
на свят, изродил се от лъжи -
съвест, агонизираща на сметище.
Полудяваш ли? Чуваш да хрипти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Виделова Все права защищены
