7 сент. 2010 г., 21:02

Луна

890 0 2

 

 

Не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

Ако не бъда Слънцето на деня,

нека поне бъда светулка в нощта

и светя със собствена светлина.

Но не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

 

Таня Димитрова

село Драчево

обл. Бургаска

 

 

 

 

Както виждате, стиховете не са мои. Таня е жена с увреждане от рождение. Живее с майка си, изолирана от света. Няма компютър, нет... по селата е труден достъпа на такива "екстри".  Едва ли ще види стиховете си във виртуалното пространство. Аз ги слагам в моя профил, за да прибавя и нейното късче откровение към нашите. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Славчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...