Sep 7, 2010, 9:02 PM

Луна

  Poetry
892 0 2

 

 

Не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

Ако не бъда Слънцето на деня,

нека поне бъда светулка в нощта

и светя със собствена светлина.

Но не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

 

Таня Димитрова

село Драчево

обл. Бургаска

 

 

 

 

Както виждате, стиховете не са мои. Таня е жена с увреждане от рождение. Живее с майка си, изолирана от света. Няма компютър, нет... по селата е труден достъпа на такива "екстри".  Едва ли ще види стиховете си във виртуалното пространство. Аз ги слагам в моя профил, за да прибавя и нейното късче откровение към нашите. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Славчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...