Sep 7, 2010, 9:02 PM

Луна

  Poetry
887 0 2

 

 

Не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

Ако не бъда Слънцето на деня,

нека поне бъда светулка в нощта

и светя със собствена светлина.

Но не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

 

Таня Димитрова

село Драчево

обл. Бургаска

 

 

 

 

Както виждате, стиховете не са мои. Таня е жена с увреждане от рождение. Живее с майка си, изолирана от света. Няма компютър, нет... по селата е труден достъпа на такива "екстри".  Едва ли ще види стиховете си във виртуалното пространство. Аз ги слагам в моя профил, за да прибавя и нейното късче откровение към нашите. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Славчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...