7.09.2010 г., 21:02

Луна

886 0 2

 

 

Не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

Ако не бъда Слънцето на деня,

нека поне бъда светулка в нощта

и светя със собствена светлина.

Но не искам да бъда Луна

и да грея с отразена светлина.

 

Таня Димитрова

село Драчево

обл. Бургаска

 

 

 

 

Както виждате, стиховете не са мои. Таня е жена с увреждане от рождение. Живее с майка си, изолирана от света. Няма компютър, нет... по селата е труден достъпа на такива "екстри".  Едва ли ще види стиховете си във виртуалното пространство. Аз ги слагам в моя профил, за да прибавя и нейното късче откровение към нашите. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Славчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...