13 мая 2006 г., 00:16

ЛУНА

811 0 2



Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.


А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.


Отправила съм погледа към нея-
светило звездно в тъмното небе.
Красива е, когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце.


Тя вихъра в сърцата ни обръща
и прави ни ту лоши, ту добри,
но ние винаги доказваме пред нея
човешкото, което в гърдите ни тупти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесаха ми първите два куплетаМоже би,по "луна" си имала нещо друго в предвид,но аз не го разбрах.Извиниме ме!
  • Харесва ми! Единствено според мен може да го пипнеш малко тук:"Обичайте луната, хора мили,"Мисля че с това обръщение към хората се губи част от магията на стиха Само скромното ми мнение

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...