petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
13 may 2006, 0:16

ЛУНА 

  Poesía
709 0 2



Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.


А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.


Отправила съм погледа към нея-
светило звездно в тъмното небе.
Красива е, когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце.


Тя вихъра в сърцата ни обръща
и прави ни ту лоши, ту добри,
но ние винаги доказваме пред нея
човешкото, което в гърдите ни тупти.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесаха ми първите два куплетаМоже би,по "луна" си имала нещо друго в предвид,но аз не го разбрах.Извиниме ме!
  • Харесва ми! Единствено според мен може да го пипнеш малко тук:"Обичайте луната, хора мили,"Мисля че с това обръщение към хората се губи част от магията на стиха Само скромното ми мнение
Propuestas
: ??:??