5 мар. 2011 г., 01:19  

Луна

1K 0 0

                                                    Л У Н А 


                        Вечер е

                        и ветрецът пак полъхва,

                        как искам очите си да затворя

                        и да заспя,

                        а твоята светлина единствена

                        стаята изпълва

                        и мен

                        във леглото потънала.

                        Какво 

                        съм ти сторила,

                        че надничаш така любопитна,

                        нали съм сама?!

                        Как смееш се,

                        огряла цяла,

                        а лъчите ти ме подпалват,

                        както в есента

                        и пепел остава подире ми

                        като изгорелите листа.

                        Ти! - пак си цяла,

                        аз немея

                        пред теб печална

                        и сърцето си накълцано донаждам

                        след толкова спектакли...

                        Не ще ми отговориш,

                        зная,

                        дали е смахната тази история?...

                        Шегуваш ли се,

                        или пак ме обличаш

                        в усмирителна риза?

                        Направи го!

                        че подиграваш се, ми е ясно,

                        тук хвана ме натясно,

                        искаш да узнаеш 

                        дали е останало нещо

                        от онази благост и душа,

                        че колко ми е нужна сега...

                        Ти нали си 

                        мойта нощна майка,

                        а и името ти е на жена,

                        кръв не капе ли

                        от твоето сърце, кажи!

                        Моето иска да обича повече,

                        както никога преди!

                        Разбери

                        или

                        иди си, Луна!

                        Махни таз усмирителна риза!

                        Остави ме на мира! 

                        Аз вече обичам

                        както някога... 

                        Отивай си сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...