5 мар. 2011 г., 01:19  

Луна

1K 0 0

                                                    Л У Н А 


                        Вечер е

                        и ветрецът пак полъхва,

                        как искам очите си да затворя

                        и да заспя,

                        а твоята светлина единствена

                        стаята изпълва

                        и мен

                        във леглото потънала.

                        Какво 

                        съм ти сторила,

                        че надничаш така любопитна,

                        нали съм сама?!

                        Как смееш се,

                        огряла цяла,

                        а лъчите ти ме подпалват,

                        както в есента

                        и пепел остава подире ми

                        като изгорелите листа.

                        Ти! - пак си цяла,

                        аз немея

                        пред теб печална

                        и сърцето си накълцано донаждам

                        след толкова спектакли...

                        Не ще ми отговориш,

                        зная,

                        дали е смахната тази история?...

                        Шегуваш ли се,

                        или пак ме обличаш

                        в усмирителна риза?

                        Направи го!

                        че подиграваш се, ми е ясно,

                        тук хвана ме натясно,

                        искаш да узнаеш 

                        дали е останало нещо

                        от онази благост и душа,

                        че колко ми е нужна сега...

                        Ти нали си 

                        мойта нощна майка,

                        а и името ти е на жена,

                        кръв не капе ли

                        от твоето сърце, кажи!

                        Моето иска да обича повече,

                        както никога преди!

                        Разбери

                        или

                        иди си, Луна!

                        Махни таз усмирителна риза!

                        Остави ме на мира! 

                        Аз вече обичам

                        както някога... 

                        Отивай си сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...