Лунен монолог

6 дек. 2011 г., 19:53

Поэзия

433 0 0

Копнея. Жадувам...
Онази Лунна светлина.
Не спирам, но и се страхувам,
да ме погуби тихо може тя.
Има сила...
необятна в нейните очи,
там, загадъчно се скрила,
пръска парещи искри...
И тихо е. Отново...
Мъглата бавно се разлива.
Небето изрисувано, готово,
нощта във свойта длан приспива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лунен монолог

Искате да прочетете повече?

Предложения