Лунен монолог
605
0
0
Копнея. Жадувам...
Онази Лунна светлина.
Не спирам, но и се страхувам,
да ме погуби тихо може тя.
Има сила...
необятна в нейните очи,
там, загадъчно се скрила,
пръска парещи искри...
И тихо е. Отново...
Мъглата бавно се разлива.
Небето изрисувано, готово,
нощта във свойта длан приспива.
Искрите съскат, бляскат.
И денят заменя се със нощ.
Ветровете яростно тъй тласкат.
Усеща се притихналата мощ...
Ридание, утеха, звън,
дочуват се във тишината онемяла.
Сън... Това е само сън,
тресящ Земята плаха, побеляла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жу не регрете риен Всички права запазени
