Когато слънцето залезе и настъпи нощта, когато и шумът утихне, а аз не мога да заспя... Тогава в стаята ми пак ще влезе добрата Луна, и нежно ще ме огрее със свойта светлина.
И аз разбирам, как в мрака тя ми дава светлина, че тя надежда е и упование в мойта самота. И сякаш ме примамва към нея аз да тръгна, да литна към небето, накрай света да стигна.
Но аз съм нужна още тука на Земята, на моите деца все още съм потребна. Макар и тъй самотна понякога нощем не мога да си тръгна просто ей така.
Но знам, че скоро аз от тука ще поема по лунната пътека, тъй светла и добра. И няма да е вече тъмно на душата, а светлина ще грее в моята душа... 18.07.2006г. София, България
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С много слънчеви усмивки.Веси