Веси (Весела Кънчева)
100 718
12 ago 2006, 14:24

Лунна светлина 

  Poesía
584 0 6
Лунна светлина
Весела Кънчева

Когато слънцето залезе
и настъпи нощта,
когато и шумът утихне,
а аз не мога да заспя...
Тогава в стаята ми
пак ще влезе добрата Луна,
и нежно ще ме огрее
със свойта светлина.

И аз разбирам, как в мрака
тя ми дава светлина,
че тя надежда е
и упование в мойта самота.
И сякаш ме примамва
към нея аз да тръгна,
да литна към небето,
накрай света да стигна.

Но аз съм нужна
още тука на Земята,
на моите деца
все още съм потребна.
Макар и тъй самотна
понякога нощем
не мога да си тръгна
просто ей така.

Но знам, че скоро
аз от тука ще поема
по лунната пътека,
тъй светла и добра.
И няма да е вече
тъмно на душата,
а светлина ще грее
в моята душа...
18.07.2006г.
София, България

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??