Лунна светлина
Лунна светлина
Весела Кънчева
Когато слънцето залезе
и настъпи нощта,
когато и шумът утихне,
а аз не мога да заспя...
Тогава в стаята ми
пак ще влезе добрата Луна,
и нежно ще ме огрее
със свойта светлина.
И аз разбирам, как в мрака
тя ми дава светлина,
че тя надежда е
и упование в мойта самота.
И сякаш ме примамва
към нея аз да тръгна,
да литна към небето,
накрай света да стигна.
Но аз съм нужна
още тука на Земята,
на моите деца
все още съм потребна.
Макар и тъй самотна
понякога нощем
не мога да си тръгна
просто ей така.
Но знам, че скоро
аз от тука ще поема
по лунната пътека,
тъй светла и добра.
И няма да е вече
тъмно на душата,
а светлина ще грее
в моята душа...
18.07.2006г.
София, България
Весела Кънчева
Когато слънцето залезе
и настъпи нощта,
когато и шумът утихне,
а аз не мога да заспя...
Тогава в стаята ми
пак ще влезе добрата Луна,
и нежно ще ме огрее
със свойта светлина.
И аз разбирам, как в мрака
тя ми дава светлина,
че тя надежда е
и упование в мойта самота.
И сякаш ме примамва
към нея аз да тръгна,
да литна към небето,
накрай света да стигна.
Но аз съм нужна
още тука на Земята,
на моите деца
все още съм потребна.
Макар и тъй самотна
понякога нощем
не мога да си тръгна
просто ей така.
Но знам, че скоро
аз от тука ще поема
по лунната пътека,
тъй светла и добра.
И няма да е вече
тъмно на душата,
а светлина ще грее
в моята душа...
18.07.2006г.
София, България
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Кънчева Todos los derechos reservados
