mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
23 авг. 2007 г., 09:39

Лунно-бяло 

  Поэзия
631 0 7
Ужасно ми е тъжно и тежко ми е много,
сълзите да преглътна опитвам, но не мога.
У мен е сякаш скрита река от мисли черни -
кого, сърце, да питам - лъжливи или верни?

Самотна се усещам, самотна и несрета,
едничка, без надежда, към мен Луната гледа.
И тя самата страда, и тя е наранена,
нащърбена и жална, сама в една Вселена...

От хора неразбрана, в гърдите ми тъгата
прашинка в миг остана - прашинка от луната.
Небе с луна щом има, и лист, и химикалка,
във думи се излива несретата ми жалка.

И толкоз непотребни, сравнени със всемира
са думи ядни, дребни, че злото в мен умира.
Въздъхвам пак дълбоко и леко ми е някак,
и да оставя мога обиди злостни в мрака...

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??