mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
23.08.2007 г., 9:39 ч.

Лунно-бяло 

  Поезия
630 0 7
Ужасно ми е тъжно и тежко ми е много,
сълзите да преглътна опитвам, но не мога.
У мен е сякаш скрита река от мисли черни -
кого, сърце, да питам - лъжливи или верни?

Самотна се усещам, самотна и несрета,
едничка, без надежда, към мен Луната гледа.
И тя самата страда, и тя е наранена,
нащърбена и жална, сама в една Вселена...

От хора неразбрана, в гърдите ми тъгата
прашинка в миг остана - прашинка от луната.
Небе с луна щом има, и лист, и химикалка,
във думи се излива несретата ми жалка.

И толкоз непотребни, сравнени със всемира
са думи ядни, дребни, че злото в мен умира.
Въздъхвам пак дълбоко и леко ми е някак,
и да оставя мога обиди злостни в мрака...

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??