/Текст експеримент към музиката на „Лунно танго“ в изпълнение на Ричард Клайдерман/

Когато си до мен

не усещам нощ и ден –

само зов, само зов и безкрайна,

непонятна нежност, смесена с тъга.

А когато гръб обърнеш

и сърцето ми изтръгнеш,

вече няма да съм твоя,

ни ничия аз.

Ще остана на парченца –

маргаритка без листенца,

без нектар пчелица в роя,

път изгубила в пороя,

паднала в прибоя

пеперуда без крила.

И тогава ще си кажа –

част била съм от пейзажа,

кратък отдих насред пътя

на твоя живот.

Нищо аз за теб не знача –

само сянка съм от здрача

и стопявам се безплътна

в твойте бури, гръм и тътен,

цвят съм блед – сред мътен

и стремителен потоп.

Ах, как те чаках,

как те чаках,

колко плаках,

колко плаках,

не дочаках –

и отново

съм сама.

Ти остана само спомен –

в този свят огромен

аз се лутам отмаляла,

нивга неизгряла,

обичта ти не познала –

скитница Луна.

Когато съм без теб,

сещам само студ свиреп,

само зов, само зов и безкрайна,

непонятна, но с пречистващ лъх тъга.     

Само как те чаках,

как те чаках,

колко плаках –

не дочаках

и си тръгнах

аз оттук.

И след нашата раздяла,

странно, но съм цяла –                        

любовта докрай раздала,   

прошка окъсняла съм

и лястовица бяла,

литнала на юг.

https://www.youtube.com/watch?v=fpCC1pirnAs&list=RDfpCC1pirnAs&start_radio=1