Лунно танго
/Текст експеримент към музиката на „Лунно танго“ в изпълнение на Ричард Клайдерман/
Когато си до мен
не усещам нощ и ден –
само зов, само зов и безкрайна,
непонятна нежност, смесена с тъга.
А когато гръб обърнеш
и сърцето ми изтръгнеш,
вече няма да съм твоя,
ни ничия аз.
Ще остана на парченца –
маргаритка без листенца,
без нектар пчелица в роя,
път изгубила в пороя,
паднала в прибоя
пеперуда без крила.
И тогава ще си кажа –
част била съм от пейзажа,
кратък отдих насред пътя
на твоя живот.
Нищо аз за теб не знача –
само сянка съм от здрача
и стопявам се безплътна
в твойте бури, гръм и тътен,
цвят съм блед – сред мътен
и стремителен потоп.
Ах, как те чаках,
как те чаках,
колко плаках,
колко плаках,
не дочаках –
и отново
съм сама.
Ти остана само спомен –
в този свят огромен
аз се лутам отмаляла,
нивга неизгряла,
обичта ти не познала –
скитница Луна.
Когато съм без теб,
сещам само студ свиреп,
само зов, само зов и безкрайна,
непонятна, но с пречистващ лъх тъга.
Само как те чаках,
как те чаках,
колко плаках –
не дочаках
и си тръгнах
аз оттук.
И след нашата раздяла,
странно, но съм цяла –
любовта докрай раздала,
прошка окъсняла съм
и лястовица бяла,
литнала на юг.
https://www.youtube.com/watch?v=fpCC1pirnAs&list=RDfpCC1pirnAs&start_radio=1
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
