Високо в небето търся твоите очи,

сред звездите ярки - на луната верни слуги.

Високо в небето търся лицето...

на паднал ангел, издигнал се след това -

ангел, който обича безкрайно

и който не се нуждае от крила.

Но ти си тук, на Земята -

пред мен се явяваш дори.

Чудя се тогава,

как Небето се държи.

Разбирам защо е тъжно

и защо непрекъснато вали.

Как няма да плаче и да не се гневи,

когато ангелът прекрасен

радва нашите очи.

Аз щастлива съм, обаче,

че заедно сме с теб сега,

че обичаш ме така,

както никой досега.

Всичко е така реално

и в същото време игра -

животът ни не е нищо друго,

освен една неизживяна мечта.