ЛУНОСЛОВИЕ II
„Не заспивай!” – ми шепне луната
и преди да посипе звездите,
се измива добре в светлината-
преродила и в мене мечтите.
„Не заспивай светът е за двама…”-
като стон се изтръгва.И нека
от искрите в небето голямо
любовта начертае пътека.
Не заспивай в съня няма спомен…
Тя намига ми с бяла надежда
и поема по пътя огромен,
без назад,и за миг да поглежда.
Не заспивам,но тръпки пролазват
щом луната в душата наднича.
И сънят ми изчезва – наказан,
че над мен грее лунно момиче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
