valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
4 февр. 2007 г., 01:01

ЛУНОСЛОВИЕ II 

  Поэзия
591 0 8

„Не заспивай!” – ми шепне луната

 и преди да посипе звездите,

се измива добре в светлината-

преродила и в мене мечтите.

 

„Не заспивай светът е за двама…”-

 като стон се изтръгва.И нека

 от искрите в небето голямо

любовта начертае пътека.

 

Не заспивай в съня няма спомен…

Тя намига ми с бяла надежда

и поема по пътя огромен,

без назад,и за миг да поглежда.

 

Не заспивам,но тръпки пролазват

 щом луната в душата наднича.

И сънят ми изчезва – наказан,

че над мен грее лунно момиче.

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??