18 дек. 2012 г., 16:12

Лутам се

709 0 0

Буден ли съм? 

Или може би

вече спя?

Искам да изикам,

но без глас

съм останал в студа.

Все те търся,

а не те намирам.

Пак се кръстя,

а без вяра умирам.

Тук ли съм, 

или вече пътувам?

Силен ли съм,

или на тъгата робувам?

Питам се дали съм жив?

Отговор все още нямам.

За света оставам крив, 

поредната врата пред мен се затваря.

Ден или нощ е,

аз не зная.

зима или лете е,

въобще нехая.

И така живея аз 

в едно безвремие,

дето един самотен час

равен е на цяло едно поколение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Цветанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...