18 дек. 2012 г., 16:12

Лутам се

710 0 0

Буден ли съм? 

Или може би

вече спя?

Искам да изикам,

но без глас

съм останал в студа.

Все те търся,

а не те намирам.

Пак се кръстя,

а без вяра умирам.

Тук ли съм, 

или вече пътувам?

Силен ли съм,

или на тъгата робувам?

Питам се дали съм жив?

Отговор все още нямам.

За света оставам крив, 

поредната врата пред мен се затваря.

Ден или нощ е,

аз не зная.

зима или лете е,

въобще нехая.

И така живея аз 

в едно безвремие,

дето един самотен час

равен е на цяло едно поколение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Цветанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...