Буден ли съм? 

Или може би

вече спя?

Искам да изикам,

но без глас

съм останал в студа.

Все те търся,

а не те намирам.

Пак се кръстя,

а без вяра умирам.

Тук ли съм, 

или вече пътувам?

Силен ли съм,

или на тъгата робувам?

Питам се дали съм жив?

Отговор все още нямам.

За света оставам крив, 

поредната врата пред мен се затваря.

Ден или нощ е,

аз не зная.

зима или лете е,

въобще нехая.

И така живея аз 

в едно безвремие,

дето един самотен час

равен е на цяло едно поколение.