18.12.2012 г., 16:12

Лутам се

707 0 0

Буден ли съм? 

Или може би

вече спя?

Искам да изикам,

но без глас

съм останал в студа.

Все те търся,

а не те намирам.

Пак се кръстя,

а без вяра умирам.

Тук ли съм, 

или вече пътувам?

Силен ли съм,

или на тъгата робувам?

Питам се дали съм жив?

Отговор все още нямам.

За света оставам крив, 

поредната врата пред мен се затваря.

Ден или нощ е,

аз не зная.

зима или лете е,

въобще нехая.

И така живея аз 

в едно безвремие,

дето един самотен час

равен е на цяло едно поколение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...