12 мая 2010 г., 16:41

Лутане

653 0 2

ЛУТАНЕ                                 

Лети в синевата орелът.        

Гледам го и му завиждам

и искам аз пак да съм същата,

да се рея в небето.

 

Забравих как да се смея,

да пея забравих дори, мечтая...

не зная как се изгубих в зората

на изгрева и търся се вечер в 

червения залез.

 

В звездите поглед изгубих.

... Aз търся се...

Не се намирам!

Аз тялом съм тук, душата ми

рее се някъде...

 

Редуват се изгрев и залез,

вятър, слънце и дъжд.

Аз губя се и пак се намирам в безвремие.

И нямаше нощ и нямаше ден,

само едно убийствено реене в мрака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...