Лутане

12 мая 2010 г., 16:41

Поэзия » Другая

510 0 2

ЛУТАНЕ

Лети в синевата орелът.

Гледам го и му завиждам

и искам аз пак да съм същата,

да се рея в небето.

Забравих как да се смея,

да пея забравих дори, мечтая...

не зная как се изгубих в зората

на изгрева и търся се вечер в

червения залез.

В звездите поглед изгубих.

... Aз търся се...

Не се намирам!

Аз тялом съм тук, душата ми

рее се някъде...

Редуват се изгрев и залез,

вятър, слънце и дъжд.

Аз губя се и пак се намирам в безвремие.

И нямаше нощ и нямаше ден,

само едно убийствено реене в мрака...