Лутане
657
0
2
ЛУТАНЕ
Лети в синевата орелът.
Гледам го и му завиждам
и искам аз пак да съм същата,
да се рея в небето.
Забравих как да се смея,
да пея забравих дори, мечтая...
не зная как се изгубих в зората
на изгрева и търся се вечер в
червения залез.
В звездите поглед изгубих.
... Aз търся се...
Не се намирам!
Аз тялом съм тук, душата ми
рее се някъде...
Редуват се изгрев и залез,
вятър, слънце и дъжд.
Аз губя се и пак се намирам в безвремие.
И нямаше нощ и нямаше ден,
само едно убийствено реене в мрака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Панайотова Всички права запазени
