Kotentseto
61 195
4 июн. 2007 г., 17:49

Лутане 

  Поэзия
675 0 4
И пак потъвам сред мрачните мъгли.
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам -
жали
душата ми за стрък трева,
за сладост и живот
се моля,
и падам, падам, и мълча.
Грешно взех на магистралата
завоя.
И тъжно е, и мрачно е:
щастие ли търсех,
що ли.
Къде си, обич моя,
кой ми те отне
и те прогони?...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно и нежно момиче си ти!
    прекрасни са стиховете ти!
    с обич, за теб, Анна.
  • Тъжен стих,мила!Присъединявам се към вас с Романтик...
    Не искам сама да тъгувам....
    Поздравявам те за прекрасния стих!
  • "И тъжно е, и мрачно е:
    щастие ли търсех,
    що ли.
    Къде си, обич моя,
    кой ми те отне
    и те прогони?..."

    Тъжни са мислите ти, Ани!!! Да потъгувам и аз с теб, може ли? Тъжно ми е и на мен. Хареса ми стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Обичта я търси по лъкатушещи каменисти пътечки, а не по магистралата... /шега, в която има много истина!/ Горе главата...
Предложения
: ??:??