Лутане
И пак потъвам сред мрачните мъгли.
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам -
жали
душата ми за стрък трева,
за сладост и живот
се моля,
и падам, падам, и мълча.
Грешно взех на магистралата
завоя.
И тъжно е, и мрачно е:
щастие ли търсех,
що ли.
Къде си, обич моя,
кой ми те отне
и те прогони?...
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам -
жали
душата ми за стрък трева,
за сладост и живот
се моля,
и падам, падам, и мълча.
Грешно взех на магистралата
завоя.
И тъжно е, и мрачно е:
щастие ли търсех,
що ли.
Къде си, обич моя,
кой ми те отне
и те прогони?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
