17 янв. 2021 г., 22:51

Лятна морска носталгия 

  Поэзия
5.0 / 2
597 0 15
По синьото море вървя през есента
и търся вкус на лято, на обич и мечта,
отива си сезонът, но най-любим в света,
вълнѝте плискат само едничка песента
на морските сирени, на пясъчния бряг,
и той ще бъде топъл дори под тежък сняг,
на чайките в сърцето, летящи на зиг-заг,
на лятото, което ще се завърне пак.
Събирам в шепи миди, танцувам с нежен бриз,
погалвам изгрев с пръсти и роня весел низ
от чувства пълни с ласка сред миг от летен приз,
живея сред морето, рисувам го в ескиз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »