zelenaradost (Милена Френкева)
393 5048
17 янв. 2021 г., 22:51

Лятна морска носталгия 

  Поэзия
484 0 15

По синьото море вървя през есента

и търся вкус на лято, на обич и мечта,

отива си сезонът, но най-любим в света,

вълнѝте плискат само едничка песента

 

на морските сирени, на пясъчния бряг,

и той ще бъде топъл дори под тежък сняг,

на чайките в сърцето, летящи на зиг-заг,

на лятото, което ще се завърне пак.

 

Събирам в шепи миди, танцувам с нежен бриз,

погалвам изгрев с пръсти и роня весел низ

от чувства пълни с ласка сред миг от летен приз,

живея сред морето, рисувам го в ескиз.

 

Не искам да си тръгна, оставам в морски смях,

вълните ме обичат, аз повече от тях,

а слънцето ме къпе в златист и галещ прах,

о, искам лято още, о, лятото изпях

 

в сълзѝ, но по-солени от морската вода

и лятото е с мене от тук до вечността, 

по стъпките горещи от пясъчна следа,

о, морското ми лято е златната среда.

© Милена Френкева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма значение, кой израз е правилен, важно е, че обръщаш внимание за неща, които трудно се забелязват. И помагаш на автора да израства. За което благодаря
  • ,,По синьото море вървя през есента,,
    ,,Покрай морето синьо вървя през есента".
    Промяната се състои в инверсия, членуване и друг предлог. Аз не виждам къде се изгубва чувството и се подменя идеята при тази козметична промяна. Добавя се липсващата сричка. Да, важно е авторът да се справи с предизвикателството, което сам си поставя - да спази избрания размер. Предлогът ,,покрай,, е по-подходящ в комбинация с глагола ,,вървя" , а ,,по" - с ,,плувам,,.
    Но ако има душевна съпротива и неприемане на членуването на думата ,,море,, и ,,покрай,, за боговдъхновени, никакви аргументи няма да помогнат.
  • Иначе е много важно, че има хора като теб, които виждат ясно, дори това, което самите автори не винаги успяват да разберат във вихъра на въображението, когато са в друга творческа реалност. И твоето приземяване е важно, за да не слънчаса автора от много летене
  • Има много начини, Краси, но е важно да съотвества на идеята на автора и да се слива с нея. А и това ли е най-важното - броят на сричките? Най-важно е чувството, което се извисява и като дъжд напоява думите, които се събират заедно, растат, и обединени от прекрасна обща цел се раждат отново в стихотворение - още горещо от магмата на преживяващата душа. Иначе благодаря за предложението, но то не съвпада с моята идея. Имам шест начина да го сменя и мога да измисля още 104, но дори и те може да са недостатъчни, когато душата се съпротивлява и търси своя опит за летене. Понякога неумел и грапав, но неин - свободен и щастлив в несъвършеното изпълнение, като непостижим вик за съвършенство, което принадлежи на Бога. А ние само черпим от неговата съкровищница от любов и истина и когато го обичаме го славословим, и му благодарим за великата милост, че ни е осенил с вдъхновение, и ни е изпратил думите, които без Него напразно търсим и напразно намираме, защото не горят в Божествения му огън!
  • Има и друг начин за промяна на първия стих:
    ,,Покрай морето синьо вървя през есента"
    Така се добавя липсващата анакруза преди цезурата, избягва се умалителната форма.
    Избягва се и вероятността някой да помисли, че лир. героиня може да ходи по водата, като Исус Христос.
  • Лятното море е топло, свободно и щастливо преживяване, Деа! Сбъдната мечта
  • Благодаря, Пепи! Лятното море е приказка, която не искам да свършва!
  • Майстореее! Моренце, сирените - сиренки... В умалителното на море изчезва цялата магия на необятност и безкрайност.
  • О, морско, лятно, синьо...и топличко!
  • Благодаря, Ангелина! Поиска ми се да върна лятото обратно, поне за малко!
  • Е? ,,море,, може ли да стане ,,моренце,,?
  • Благодаря, Краси! За мен е удоволствие, че си тук и ме четеш проникновено
  • Красив стих! Картини, ритъм,мелодия - като танц!
  • Толкова е лятно! А навън вали сняг... “ о, искам лято още, о, лятото изпях”
  • И на мен ми се прииска да лято в тоя януарски студ.
    Интересна ритмична комбинация. Може да се охарактеризира като пеон2 + амфибрахий, цезура и пак същата комбинация. Поне половината стихове са такива. Цялостно е ямбични полустихове
    на места с пирихий, разделени от цезури. Само първият стих е изключение. Май трябва да се използва умалително за ,,море", за да се изравни по размер.
    ,,солени-мене,, е случайна вътрешна рима. Няма други такива на същите позиции. Не се срещат често стихотворения със 100% мъжки рими. При това всички строфи са моноримни! Оценявам виско вдигнатата летва по отношение на техниката.
Предложения
: ??:??