17.01.2021 г., 22:51

Лятна морска носталгия

684 0 15

По синьото море вървя през есента

и търся вкус на лято, на обич и мечта,

отива си сезонът, но най-любим в света,

вълнѝте плискат само едничка песента

 

на морските сирени, на пясъчния бряг,

и той ще бъде топъл дори под тежък сняг,

на чайките в сърцето, летящи на зиг-заг,

на лятото, което ще се завърне пак.

 

Събирам в шепи миди, танцувам с нежен бриз,

погалвам изгрев с пръсти и роня весел низ

от чувства пълни с ласка сред миг от летен приз,

живея сред морето, рисувам го в ескиз.

 

Не искам да си тръгна, оставам в морски смях,

вълните ме обичат, аз повече от тях,

а слънцето ме къпе в златист и галещ прах,

о, искам лято още, о, лятото изпях

 

в сълзѝ, но поолени от морската вода

и лятото е с мене от тук до вечността, 

по стъпките горещи от пясъчна следа,

о, морското ми лято е златната среда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма значение, кой израз е правилен, важно е, че обръщаш внимание за неща, които трудно се забелязват. И помагаш на автора да израства. За което благодаря
  • ,,По синьото море вървя през есента,,
    ,,Покрай морето синьо вървя през есента".
    Промяната се състои в инверсия, членуване и друг предлог. Аз не виждам къде се изгубва чувството и се подменя идеята при тази козметична промяна. Добавя се липсващата сричка. Да, важно е авторът да се справи с предизвикателството, което сам си поставя - да спази избрания размер. Предлогът ,,покрай,, е по-подходящ в комбинация с глагола ,,вървя" , а ,,по" - с ,,плувам,,.
    Но ако има душевна съпротива и неприемане на членуването на думата ,,море,, и ,,покрай,, за боговдъхновени, никакви аргументи няма да помогнат.
  • Иначе е много важно, че има хора като теб, които виждат ясно, дори това, което самите автори не винаги успяват да разберат във вихъра на въображението, когато са в друга творческа реалност. И твоето приземяване е важно, за да не слънчаса автора от много летене
  • Има много начини, Краси, но е важно да съотвества на идеята на автора и да се слива с нея. А и това ли е най-важното - броят на сричките? Най-важно е чувството, което се извисява и като дъжд напоява думите, които се събират заедно, растат, и обединени от прекрасна обща цел се раждат отново в стихотворение - още горещо от магмата на преживяващата душа. Иначе благодаря за предложението, но то не съвпада с моята идея. Имам шест начина да го сменя и мога да измисля още 104, но дори и те може да са недостатъчни, когато душата се съпротивлява и търси своя опит за летене. Понякога неумел и грапав, но неин - свободен и щастлив в несъвършеното изпълнение, като непостижим вик за съвършенство, което принадлежи на Бога. А ние само черпим от неговата съкровищница от любов и истина и когато го обичаме го славословим, и му благодарим за великата милост, че ни е осенил с вдъхновение, и ни е изпратил думите, които без Него напразно търсим и напразно намираме, защото не горят в Божествения му огън!
  • Има и друг начин за промяна на първия стих:
    ,,Покрай морето синьо вървя през есента"
    Така се добавя липсващата анакруза преди цезурата, избягва се умалителната форма.
    Избягва се и вероятността някой да помисли, че лир. героиня може да ходи по водата, като Исус Христос.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...