25 авг. 2013 г., 21:22

Лятно усещане

985 0 4

Сигурно е от сезона да съм любопитна,

да търся рая нощем и да го изпитвам,

заедно с желания най-земни,

повярвах аз  в романтика и песни.

Сигурно е от сезона с порив да те гушвам,

вселената е наша и не е пуста,

там отглеждаш роза най-красива,

за мене - твоя нежна самодива.

Сигурно е от сезона да съм поетична

и да светя като звездна падаща частица,

холограмно да ти пиша стихове,

ти да шепнеш с обич тихо, тихо...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...