10 сент. 2011 г., 12:15

Лято в перлени коси

707 0 2


Златно лято локвите изпива.
Хвърчила заничат над поляни.
Сред нивя вий венци самодива
от цветята, в утрото набрани.

 

Ето там омара се навдига.
През плета латинчица наднича.
Слуша - звънко пее тук авлига –
и приглася влюбено момиче.

 

Вятърът лудуващ ли го пита:

Все тъй ли преживяваш – със мечти?!
Пламъче-светулка се заплита
в смолистото на перлени коси!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!

    "Не зная какво означава,
    но мъчи ме смътна тъга;
    Легенда прастара не дава
    покой на ума ми сега."

    Хайнрих Хайне
  • Стихотворението ти е чудесно

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...