Лято в перлени коси

10.09.2011 г., 12:15 ч.

Поезия » Любовна

486 0 2

Златно лято локвите изпива.
Хвърчила заничат над поляни.
Сред нивя вий венци самодива
от цветята, в утрото набрани.

Ето там омара се навдига.
През плета латинчица наднича.
Слуша - звънко пее тук авлига –
и приглася влюбено момиче.

Вятърът лудуващ ли го пита:

Все тъй ли преживяваш – със мечти?!
Пламъче-светулка се заплита
в смолистото на перлени коси!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Меричка (Мери Попинз)

2011-09-16T10:21:22+03:00

Благодаря!

"Не зная какво означава,
но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
покой на ума ми сега."

Хайнрих Хайне
lorelei (Лорелай Приказна)

2011-09-15T12:58:27+03:00

Стихотворението ти е чудесно