Лятото се скита във горите
Лятото се скита във горите
по стъпките на плахи самодиви,
от аромата на цветя изплита
мрежи за мечтите им красиви.
Търси нежност в ласката на вятър
в утринния полъх на тревите,
пие свежест чиста от росата,
люшва се в косите на върбите.
Лятото очаква във покоя
шепота на листите да разгадае
може би с надежда странна своя,
че с това съня им ще омае.
Ала неразбрана пак остава
тайната горчива на гората,
лятото нататък отминава,
тя се сгушва тихо в самотата…
Живка Юрукова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Юрукова Все права защищены
