13 апр. 2008 г., 21:33

Лъч в здрача

971 0 3

           Лъч в здрача

 

Зад сива пелена и здрач

проблясва жар от огнени опали...

Но капката светлина

не разгонва сенките...

Трептят в душата

безцветни светлини...

Дъх на влага (плесен).

Роси дъждът иглист

по миглите...

От нареза на набраздени спомени

завесите са се съдрали.

Оставят някак тъжен шум

от трепета, отишъл си завинаги.

И през "прозорците"(очи)

наднича мрак.

В усойна тишина

лъчи благоговейни

изтръгват светлина...

Копнежите отминали

пламтят  в "прозорец" сляп

и блик след блик отскача

от бронза черен...

 

В здрача...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за стиха, Дани!
  • Ех, наистина така е и тъжни, и весели сме,
    много хубаво ни потапяш в атмосферата, поздравления!!!
  • Какво ли няма в здрача...и светлинка
    и копнежи и нечии стъпки...и усойна тишина...
    Много красив и образен стих...подейства на въображението ми...
    с много обич, мила Дани.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...