13.04.2008 г., 21:33

Лъч в здрача

969 0 3

           Лъч в здрача

 

Зад сива пелена и здрач

проблясва жар от огнени опали...

Но капката светлина

не разгонва сенките...

Трептят в душата

безцветни светлини...

Дъх на влага (плесен).

Роси дъждът иглист

по миглите...

От нареза на набраздени спомени

завесите са се съдрали.

Оставят някак тъжен шум

от трепета, отишъл си завинаги.

И през "прозорците"(очи)

наднича мрак.

В усойна тишина

лъчи благоговейни

изтръгват светлина...

Копнежите отминали

пламтят  в "прозорец" сляп

и блик след блик отскача

от бронза черен...

 

В здрача...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за стиха, Дани!
  • Ех, наистина така е и тъжни, и весели сме,
    много хубаво ни потапяш в атмосферата, поздравления!!!
  • Какво ли няма в здрача...и светлинка
    и копнежи и нечии стъпки...и усойна тишина...
    Много красив и образен стих...подейства на въображението ми...
    с много обич, мила Дани.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...