13 abr 2008, 21:33

Лъч в здрача

  Poesía
975 0 3

           Лъч в здрача

 

Зад сива пелена и здрач

проблясва жар от огнени опали...

Но капката светлина

не разгонва сенките...

Трептят в душата

безцветни светлини...

Дъх на влага (плесен).

Роси дъждът иглист

по миглите...

От нареза на набраздени спомени

завесите са се съдрали.

Оставят някак тъжен шум

от трепета, отишъл си завинаги.

И през "прозорците"(очи)

наднича мрак.

В усойна тишина

лъчи благоговейни

изтръгват светлина...

Копнежите отминали

пламтят  в "прозорец" сляп

и блик след блик отскача

от бронза черен...

 

В здрача...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за стиха, Дани!
  • Ех, наистина така е и тъжни, и весели сме,
    много хубаво ни потапяш в атмосферата, поздравления!!!
  • Какво ли няма в здрача...и светлинка
    и копнежи и нечии стъпки...и усойна тишина...
    Много красив и образен стих...подейства на въображението ми...
    с много обич, мила Дани.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...