13 abr 2008, 21:33

Лъч в здрача

  Poesía
970 0 3

           Лъч в здрача

 

Зад сива пелена и здрач

проблясва жар от огнени опали...

Но капката светлина

не разгонва сенките...

Трептят в душата

безцветни светлини...

Дъх на влага (плесен).

Роси дъждът иглист

по миглите...

От нареза на набраздени спомени

завесите са се съдрали.

Оставят някак тъжен шум

от трепета, отишъл си завинаги.

И през "прозорците"(очи)

наднича мрак.

В усойна тишина

лъчи благоговейни

изтръгват светлина...

Копнежите отминали

пламтят  в "прозорец" сляп

и блик след блик отскача

от бронза черен...

 

В здрача...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за стиха, Дани!
  • Ех, наистина така е и тъжни, и весели сме,
    много хубаво ни потапяш в атмосферата, поздравления!!!
  • Какво ли няма в здрача...и светлинка
    и копнежи и нечии стъпки...и усойна тишина...
    Много красив и образен стих...подейства на въображението ми...
    с много обич, мила Дани.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...